Насилието във всички негови форми днес в световен план се възприема като накърняване на основни човешки права като правото на живот, правото на лична свобода, правото на лична неприкосновеност (физическа и психическа), правото на лично достойнство, правото на неподлагане на мъчения или друго унизително отношение, правото на недискриминационно отношение и др. Насилието над жени като част от по-широкия проблем за насилието в междуличностните отношения също е драстично нарушение на тези права, с чието опазване и зачитане се ангажира и Конституцията на Република България.
Насилието над жени може да се дефинира в този смисъл като: „нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот“. Тази дефиниция разглежда насилието над жените като насилие, основано на пола, тоест произтичащо от неравенството между половете и различните полови роли/очаквания. Жените са основните жертви на насилието, основаващо се на пола. То може да се прояви като причиняване на физическо или психологическо страдание; сексуално насилие (включително изнасилване, сексуален тормоз); принудителен брак; трафик с цел сексуална експлоатация; принуждаване към проституция; дискриминация по полов признак; домашно насилие; др. Ето защо понятията „основано на пола насилие” и „насилието срещу жени” често се използват взаимозаменяемо.
Настоящият доклад си поставя за цел да предложи обзор и анализ на ключови дефиниции за насилието над жени, неговите форми и видове, причините за него, както и подходите за справянето с този проблем през призмата на съществуващата нормативна база и практики на работа със самите пострадали и извършители. Разгледан е накратко международният опит, в чийто контекст е положен и анализан и българският такъв. Във финалната си част доклада включва предложения за промени на ниво законодателство, практика, финансиране и подход към развиването на програми и услуги в полза на пострадалите, които да направят тези порграми и услуги по-ефективни, достъпни и устойчиви. За неговото изготвяне са ползвани аналитични доклади, резултати от изследвания, материали на СЗО, нормативни документи и академични материали.
Целият доклад може да намерите тук!
„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ДА и консорциума от организации по проекта и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.